Комисия на възложителя – за какво да внимаваме?

Съгласно Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Правилника за прилагането му (ППЗОП), заявленията и офертите за участие в обществените поръчки, се разглеждат и оценяват от комисия на възложителя. Настоящата статия има за цел да акцентира върху някои специфики относно работата на комисията във връзка с извършването на предварителния подбор и оценяването на офертите за участие.

Каква е законовата уредба?

Законовата уредба, регламентираща работата на комисията, се съдържа в ЗОП и основно в ППЗОП. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ППЗОП, комисията на възложителя се назначава след изтичането на крайния срок за получаване на заявления за участие или оферти. Определянето на лицата, които ще участват в състава на комисията, става със заповед на възложителя, в която се определя и крайният срок, в който комисията следва да приключи работата си. В практиката са редки хипотезите, в които възложителите назначат комисиите си преди изтичането на крайния срок за получаване на заявленията/офертите, но съществува по-голям риск да се просрочи първоначално определеният срок за работа на комисията и тя да продължи действията си без нарочна заповед. Затова от съществено значение е кандидатите и участниците да следят дали оценяващият орган извършва действията си в указания от възложителя срок. В противен случай действията на комисията не биха имали правно значение, защото са извършени извън срока, определен от възложителя. Често в протоколите на комисията не се обявява крайният ѝ срок за работа, но обикновено председателят на комисията оповестява това обстоятелство на първото открито заседание, на което могат да присъстват и представители на кандидатите/участниците.

Внимание заслужава и уредбата относно състава на комисията. Въпросът е за статута на резервните членове, след като при историческото тълкуване на правната уредба е безспорно, че в чл. 103 от ЗОП и чл. 51, ал. 1 от ППЗОП не е предвидено назначаването на резервни членове, каквото е било предвидено в чл. 34, ал. 1 ЗОП (отм.). Според разпоредбите на сега действащия ЗОП и ППЗОП, възложителят не е длъжен да определя резервни членове в състава на комисията, но тази възможност не е забранена от закона. Това че новият ЗОП изрично не предвижда назначаването на резервни членове, не означава, че възложителят е ограничен от тази възможност и не може още с първоначалната заповед да определи резервни членове. Такова тълкуване дава и ВАС в Решение № 6996 от 5.06.2017 г. по адм. дело № 4978/2017 г. По отношение на състава на комисията кандидатите и участниците трябва да съобразят следното:

  • Всички редовни членове на комисията следва да подадат декларация по чл. 103, ал. 2 от ЗОП, с която да декларират, че не е налице конфликт на интереси с кандидатите или участниците в обществената поръчка. Всеки резервен член на комисията, който е взел участие в работата ѝ, също следва да представи такава декларация.
  • Всеки резервен член, който е взел участие в работата на комисията, следва да подпише протокола за съответното действие, както и крайния доклад от работата на комисията по чл. 60 от ППЗОП.

Друга важна особеност е свързана с протокола по чл. 48, ал. 6 от ППЗОП за получените заявления/оферти за участие. В него задължително трябва да се оповести и кой е подател на офертата. Тъй като този протокол не се оповестява публично, комисията на възложителя оповестява информацията от него в своите протоколи. Обикновено обаче информацията за това кой е подател на офертата липсва. Въпреки това, тази информация е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 39, ал. 3, т. 1, буква а) от ППЗОП, в Техническото предложение (ТП) на участниците следва да има документ за упълномощаване, когато офертата се подава от лице, което не е законен представител на участника. Следователно, от протоколите на комисията следва да стане ясно кой е подател на офертата и дали в ТП на конкретния участник има документ за упълномощаване, когато това е приложимо. Тъй като законът не предвижда възможност конкретен участник да има достъп до съдържанието на офертите на останалите участници в процедурата, то единственият начин да се установи дали в ТП на конкретен участник има и документ за упълномощаване, е от публичното заседание на комисията и от информацията в протоколите. Ето защо, от особена важност е да се следи дали в протоколите на комисията е отразено кой е подател на офертата и ако офертата не е подадена от законен представител – дали в ТП има документ за упълномощаване. В противен случай конкретният участник следва да бъде предложен от комисията за отстраняване от процедурата.

Противоречия се откриват и по въпроса касаещ компетентността на комисията. Сегашната уредба, за разлика от предходната, не предвижда изрично, че членовете на комисията трябва да имат професионална компетентност по отношение предмета на поръчката. Това означава ли обаче, че такава компетентност не трябва да е налице?

В Решение № 1431 от 7.12.2017 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-933/26.10.2017 г., КЗК е постановила следното: „Относно твърдението на жалбоподателя, че членовете на комисията не разполагат с необходима професионална компетентност и знания и умения в областта на обществената поръчка, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП въвежда изискване по отношение формиране на състава на комисията, което касае единствено това, същата да се състои от нечетен брой членове и да не са в конфликт на интереси с кандидати/участници в процедурата. Законът не поставя изрично изискване членовете на помощния орган на възложителя да притежават професионална компетентност, свързана с предмета на обществената поръчка. Такова изискване не е предвидено и в разпоредбата на чл. 51 от ППЗОП и твърдението като неотносимо и неоснователно следва да се остави без уважение.(Решението на КЗК не е потвърдено с решение на ВАС).

КЗК  е  приела, че по отношение на членовете на комисията е достатъчно те да бъдат нечетен брой и да не са в конфликт на интереси с кандидати/участници в процедурата.  Отговаря ли това тълкуване на смисъла и духа на Закона? Съгласно новелата на чл. 51, ал. 5, т. 2 от ППЗОП, членовете на комисията лично разглеждат документите, участват при вземането на решения и поставят оценки на офертите.

При анализиране на цитираната разпоредба се оказва, че именно членовете на комисията са тези, които участват при вземането на решения дали даден кандидат/участник отговаря на критериите за подбор и изискванията за лично състояние, както и за това дали офертата на участника отговаря на изискванията на възложителя за конкретната поръчка. Комисията е тази, която в крайна сметка поставя оценки на офертите. Как тогава, ако членовете ѝ не притежават професионална компетентност, т.е. специфични знания и умения, за да разгледат и оценят предложенията на участниците съобразно изискванията на възложителя по предмета на поръчката, биха оценили например оферта за проектиране, доставка и строителство на газопровод? Това че изискването за професионална компетентност не фигурира „буквално“ в новия текст на закона, не означава, че автоматично е отпаднало. Това изискване по отношение на членовете на комисията непряко се съдържа в разпоредбата на чл. 51, ал. 5 от ППЗОП, където са определени правомощията на комисията. Лица, които не притежават професионална компетентност според предмета на поръчката, не биха могли да разгледат адекватно заявленията и офертите за участие и да ги оценят съгласно изискванията на възложителя и спецификата на поръчката, което от своя страна представлява нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 5, т. 2 от ППЗОП и е основание за отмяна на крайния акт на възложителя.

На последно място, прави впечатление, че след влизането в сила на Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните данни, голяма част от възложителите възприеха подхода напълно да заличават имената на членовете на назначените комисии. Този подход не е правилен и нарушава принципа за публичност и прозрачност, заложен в чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Защитата на личните данни не налага пълното заличаване на имената на лицата, които изпълняват дейности, предназначени за публична достъпност, каквато е дейността на комисията на възложителя. По този начин се ограничава възможността на заинтересованите лица да се информират за състава на комисията, както и настъпилите промени в хода на работата ѝ, а също и дали всички членове на комисията са подписали протоколите и доклада по чл. 60 от ППЗОП. Така например, ако с първоначалната заповед на възложителя са определени 5 лица, но в доклада има четири подписа, как ще се установи чий подпис липсва? А в случаите, в които член на комисията е изразил особено мнение – как ще се установи на кого е? Приемлив вариант, който да е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и да не накърнява принципите и правилата на ЗОП и ППЗОП, би бил да се заличи част от името на всеки член от комисията, без то да бъде напълно заличено. Така ще се избегне пълната липса на информация относно това кои са лицата, формиращи състава на комисията на възложителя и ще се спази разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ППЗОП.

Забележка: Настоящата статия изразява професионално мнение по поставения въпрос и не представлява задължително тълкуване на ЗОП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Авторът на статията не носи отговорност във връзка с предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на изразеното становище.

2018-09-17T15:47:28+00:00